Купих модела Old port hat на Андреа Маури през януари, когато го издаде. Но както като почти всички модели, които си купувам, не го заплетох веднага, оставих го да си почива в библиотеката ми за по-добри времена, когато ми се плете бриош.
Този ден дойде с малко побутване. В края на октомври или началото на ноември, не помня вече, Андреа изпрати имейл за плетене заедно на шапката. Реших да се включа. Зимата дойде, а аз дадох всичките шапки, които съм изплела, на Изплети топлина и имам нужда от топла шапка за мен.
Разрових складираната прежда и намерих Stenli Merino Baby, в черно и сиво. Тя е точната дебелина за тази шапка. Започнах да си плета щастливо, всичко беше наред. Дори двуцветният бриош вървеше перфектно. И така, докато не ми се счупи иглата в средата на плетката. Чудесно. Все пак беше немаркова игла, от Китай, 12 броя различни размери за 1 долар, така че не можеше да се очаква кой знае какво качество. Но ги имам от около 6 години и нямаха знаци за износване, така че се изненадах. Поръчах си нови игли Ади, но нямах надежда да спася бриоша.
Когато новият обръч пристигна, старателно преместих бримка по бримка плетката. И проработи, не загубих нито една бримка в битката. 😀
Продължих да плета, докато стигнах до оформянето на върха на шапката. Тогава пък ми свърши сивото. Разрових се отново из запаса от прежди и намерих някакво незнайно синьо мерино. Така че завърших шапката с черно и синьо, вместо черно и сиво 🙂
Е, тази шапка се оказа голямо плетаческо приключение, но много си я харесвам, топла и мека е, идеална за зимата.
Моят проект в Равълри: тук
P.S. През първия снежен ден, 30.11.2020, излязохме с детето да поиграем навън на снега и го помолих да ме снима. Мисля, че се справи добре като за 7 години:))
